Actions

Work Header

New Path

Chapter Text

Всички се взираха в празното пространство сякаш очакваха нещо, но и те не знаеха какво. Всичко беше толкова странно. Лорда не бе виждал тази къщата толкова пълна с хора, освен ако не е събиране на Смъртожадните. Тези хора стоящи тук бяха важни, наистина важни за дете му, за съпруга му, за Драко, за Хари, дори и за самия него. Това беше най-странното от всички, Марволо никога не е бил способен на любов, защото като малък той не е знаел какво е това, никой никога не му е показвал какво е любов. След това той бе срещнал Сивиръс Снейп. Човекът който промени и преобърна целият му живот на опаки. Той бе донесъл със себе си липсващата част от живота на Лорда. Той бе донесъл любовта. Макар и малка и несигурна в началото, тази малка искра се превърна в лава и от тази лава се появи едно от най-хубавите неща в живота му. Колкото и да бе странно и всички да си мислеха, че Лорда няма сърце, сякаш той сам си го бе изтръгнал и заменил с нещо магическо то не беше така. Той гледаше дъщеря си, която бе с гръб към него, беше се хванала под ръка с Лот и двете гледаха с усмивка празното място пред тях. Той забеляза любовта която искри в очите на Арон, когато погледне към Лот. Забелязваше и наченките на любов когато Фред гледаше към Панси, а Джордж към Блейз, както и когато Невил погледнеше към Луна. Но когато погледнеше Драко и Хари или дъщеря му и Уил той виждаше любов горяща като пламъците на Ада. Любов която пламти с такава сила, че опиташ ли се да я прекършиш би те изгорила жив, давещ се в агонизиращи пламъци и писъци. Мислите му бяха прекъснати от гласа на Панси.

-Е, какво мислите, че правят в момента?- опита момичето, присъединявайки се към останалите две, настанявайки се по средата. Трите се спогледаха. Вероятно правят нещо много палаво и то вероятно на балкона.- каза Лея вдигайки раменете си.

-Защо на балкона?!- попита Лот и Панси я подкрепи поклащайки главата си.

-Балконът в стаята на Драко винаги е бил специално място. Това е мястото на което Драко искаше да предложи на Хари, а след днес мисля че е готов. Също така мисля, че може би вече го е направил.- каза Лея.

-А как разбра, че Драко е готов. Знам, че само ти си можела да го разчете толкова добре, да не би да ти е казал нещо?- попита Панси.

-Не точно, просто мога да го усетя. В момента мога да кажа, че е екстремно нервен и щастлив едновременно. А и днес на масата имахме разговор…- всички погледнаха Лея- Добре де нещо като разговор, в който той ми каза,, че си го е мислел да му предложи днес. След случката сутринта, не мисля, че му оставаше друго.- каза Лея, усмихвайки се.

-Какво е станало сутринта и защо аз не знам?- попита Панси. Лея се засмя.

-Съжалявам Панс, просто днес след всичко забравих да ти кажа, че с Уил заварихме Хари и Драко…- Лея бе прекъсната от Снейп който се прокашля, за да ѝ привлече вниманието.

-Не мисля, че тук е времето и мястото, за да издаваш активностите, които Хари и Драко са правили.- каза той. Лея само извъртя очите си. Погледа ѝ се спря върху тийнейджърите в стаята и се сети, че тя не представи приятелите си официално.

-Лот, Арон мисля, че е време да ви запозная с приятелите с които се сдобих на скоро.- каза момичето и се обърна към останалите в стаята. – Това са Фред и Джордж Уизли, Луна Лъвгуд и Невил Лонгботъм.

-Приятно ни е да се запознаем, аз съм Арон, а това е любящата ми съпруга Шарлот.- каза Арон с усмивка, червените му очи искряха, като подаваше ръката си напред.

-Невил.

-Фред.

-Джордж.

-На мен също, никога до сега не съм се запознавала с Ондин който има кръв на Куареен и Ракшаса в него както и с потомка на Соул Ийтъри.- каза Луна хващайки ръката на Арон и след това тази на Лот. Всички без Снейп, Лея, Уил и Луна гледаха към Арон и Лот втрещени и с любопитство в очите. Лорда се питаше как е възможно Ондин, Куареен и Ракшаса да имат едно общо дете?! Какви ли сили притежаваше това момче?

-Как разбра? Имам в предвид за Лот, аз имам няколко отличителни белези като очите и че винаги когато мина хората имат странно чувство на употребеност и умора, сякаш всичките им сили са изцедени.- обясни Арон.

-Мхм, очите ти издават много неща. Този цвят толкова необичаен за магьосник, но ти не си магьосник нали.- каза му Луна.- А за Лот беше ми малко трудно. Тя няма външни признаци нито излъчва енергия, но излъчва сила. Неземна сила. После видях как се държа с Уил, Драко и Лея и как беше разтревожена за тях, как ги бе ,,наказалаʼʼ тогава осъзнах каква е. Не е толкова трудно, след като си израснал с Магическите същества около теб. Чудно ми е само, какви сили притежават и двамата.

-Аз притежавам телекинеза, и мога да вземам част от емоциите на хората. Мога да направя злодея добър, а добрия лош. Мога да накарам най-щастливия човек на света да потъне и умре от дълбока депресия. Мога да контролирам страха, а също така мога да бъда и невидима.- Лот си пое дълбоко въздух.- И мога всичко това заради Дъбълдор.- Лорда забеляза, как Лея хвана ръката на Лот и я стисна в знак на подкрепа.

-Какво зло е сторил и този път?- попита Лорда с глас в който се четеше нотката на загрижения баща, на лидерът, който би направил всичко за тези които го следват.

-Той уби цялото ни гнездо. Погуби семейството ми, дома ми, всичко с което бях израснала всичко което имах. Гнездото ни беше не далеч от Забранената гора, но на километри от Хогуортс, да много хора мислят че ние Соул Ийтърите живеем в къщи, като си прави портал към друго измерение. Това е отчасти вярно. Ние наистина живеем в друго измерение, но гнездото ни може да бъде направено и в празното пространство. Ние живеем в измерение, в което времето тече бавно, много по-бавно от вашето, за а може да седим сити с години. Също така ние не ядем душите на живите, освен ако не се наложи, тоест ако сме уплашени. Ние се храним с душите на мъртвите и в нашето измерение нашият дом, една душа стигаше на всички за 20-25 години без хранене. Имахме сделка със стареца. Той не се доближава до дома ни, ние не нападаме ученици. Не знам каква беше логиката на тази сделка, като е имаше в предвид, че не нападаме живите и той го знаеше.- Лот каза с гняв в гласа.

-Никой не идваше при нас, защото първо трябваше да премине през цялата гора, а това беше невъзможно. Тогава един ден той прати дете при нас. Изпрати го безпомощно и незащитено, защото знаеше, че ние ще го убием. Повдигна обвинение срещу нас. Искаше екзекуцията ни. За малко да спечели, но тогава съда отсъди в наша полза и той нямаше как да ни изгони. Трябваше да бъдем спокойни, но не. Чувството на страх не ни напускаше, знаехме, че нещо лошо ще се случи. И не след дълго ужаса се случи. Дъмбълдор дойде сам, само и единствено с меча на Грифиндор и уби баща ми и след това майка ми. Те бяха водачите, лидерите на нашия вид. Ние бяхме специален вид Соул Ийтъри, ние приличаме на хора както виждате, единствената ни разлика, е че ние нямаме сърце, което да ни поддържа живи. Способностите ни са признака на живот. Колкото по-способен е един индивид, толкова по-дълго живее, а когато някой от по-низшите умре тези които са над него получават част от силите му.

-Когато старецът уби родителите ми, гнездото започна да се самоунищожава, аз нямах много време и достатъчно сили да се измъкна. Бях толкова малка, но всички останали бяха умрели преди мен, защото губеха силите си и така всичките им способности се сключиха с моите, а тези на родители те ми се разделиха на две, едната половина бе дадена на мен, а другата остана свързана с онова място, с дома ни който беше там от векове. Събрах всичката смелост, която имах и се измъкнах от дупката и дойдох в света на мъгълите. Всичко беше толкова шумно и екстравагантно, ново и красиво. Понеже приличах на човек, а нямах къде да отида живях на улицата, не се криех. Тогава един човек ме намери и ме прати в дом за деца. От там живота ми е история. Запознах се с Арон, осиновиха ме и имах щастлив живот. След това се запознах с Уил и Сивиръс. С Лея и Драко. Намерих семейство отново след като онова копеле взе моето. Сега търся отмъщение, за душите на хората си.- завърши Лот с въздишка.

Момичето разказваше тази история за 3-ти път. Първия път бе когато я разказваше на Арон, вторият път бе на Лея, Драко, Уил и Снейп и сега бе третия. Първоначално не бе сигурна за абсолютни всички, но сега знаеше, че може да им вярва, някак си те ѝ бяха спечелили доверието. Щом Драко, Снейп и Лея, както и Черния Лорд им вярваше то те бяха сигурни. Нямаше от какво да се притеснява. А и също така знаеше, че тези хора ще ѝ помогнат с отмъщението ѝ.

-Но каква е била целта на всичко това?- запита Лорда.

-Не знам, така и не разбрах какви бяха причините му. Все още се чудя, защо не уби и мен. Не е ли знаел, че Древните са имали дете? Всичко това остава загадка за мен.- отвърна Лот, която беше в прегръдката на Арон, а Лея все още бе стиснала ръката ѝ.– Съжалявам, че след този стресов ден и аз ви натоварих с излияния, но знаех, че рано или късно трябваше да се случи. Милорд искам да се присъединя към вас, не знам дали съм достойна за това, но искам да помогна с каквото мога за свалянето на онзи изрод.

-Аз също искам да се присъединя Милорд.- каза Арон. – Моята история не е толкова специална, но ще ви я разкажа утре, след като използвам силите си, защото имам някакво предчувствие, че ще ми трябват.

-Аз също. Там където седи Лея, там ще стоя и аз.- каза Уил като седна до Лея и я обви в прегръдка.

-Утре имаме среща на Смъртожадните, на която щяхме да приветстваме новите членове, които сега се увеличиха с още трима. Добре тогава утре ще бъде церемонията по посвещаването ви.- каза Лорда.- Сега ако не възразявате, късно е, мисля, че е време за сън. Луциус, Сивиръс първо искам да говоря с вас за нещо.

-Лека нощ.- промърмориха всички като тримата възрастни излизаха от стаята.

-Така момичета довечера всички ще спите в моята стая.- каза Лея.- Не сме правили така от дълго време и ми липсват безсънните нощи с моите момичета.

-Аз съм съгласна.- каза Панси.

-Съжалявам скъпи, но щом ще има момичешко парти, не мога да откажа.- каза Лот целувайки леко Арон.

-Луна ти също се присъединяваш, нали?- попита Лея русокосото момиче. То определено не бе очаквало това. – Иска ми се да е опозная, щом брат ми държи толкова на теб, а ми изглеждаш симпатична, не съдиш хората и си наистина приятна компания, хайде идвайте.- каза Лея като хвана Луна и Панси под ръка, Лот също се присъедини. Момчетата гледаха след тях объркани.

-Какво се случи току що?- попита Невил.

-Случи се това, че Лея се върна.- каза Арон.

-Така след като нашите момичета ще си правят парти, ние също ще имаме такова. Знам, че Драко и Хари не са тук, но на мен ми се иска да опозная новите хора с които се сприятелих и които ме приеха толкова лесно. Съгласни?- попита Уил. Никое от другите момчета нямаше какво да губи за това се съгласиха и тръгнаха след Уил. Очертаваше се интересна нощ.

ПРИ ЛОРДА

Тримата мъже влязоха в големия кабинет. Стените бяха Слидеринско зелено и имаха малки сребристи мотиви. Имаше кресла и маси които бяха още от строителите на имението. Имаше книги които датираха още преди Христа, които бяха безценни имаше и много книги свързани с Тъмните изкуства, които бяха едни от най-забранените, които се държаха в тайно отделение, които само Посветените можеха да отворят. Там имаше и други книги, които бяха също толкова ценни. Волдемор седна на голямото кресло зад бюрото и направи знак на другите двама също да седнат. Сивиръс може и да бъде съпруга му, но тези отношения нямаха общо с работата им.

-Предполагам, че помните Хорас Слъгхорн.- започна Лорда.

-Професора по Отвари, който боготвореше децата, чиито родители го правят известен?- попита Луциус.

-Да.- каза Лорда.

-Какво за него?- попита Снейп.

-От източник знам, че Дъмбълдор се опитва да го намери. Иска да го направи новия учител по отвари, а теб Сивиръс, да те направи новият учител по Защита срещу черните изкуства. Хората които знаят, предполагат, че стареца не може да намери читав учител за прокълнатата от мен професия, за това е решил да направи разместване. Но това не е съвсем точната причина. Всъщност Хорас, беше най-близкият до мен учител. Той знаеше за хоркруксите, затова трябваше да променя спомена му, за да може никой да не разбере, но след като чух историята на младата Шарлот, осъзнах, че този старец е готов на всичко, само и само да постигне целта си. Ето защо си мисля, че той ще намери някакъв начин да изрови истинския спомен. Дъмбълдор все още не знае къде е Слъгхорн, но аз знам. Луциус твоята задача е да го доведеш, колкото се може по-бързо. Днес беше изморителен ден, за всички ни. Утре искам Хорас да бъде тук, свободен си.- каза Лорда.

-Да, Милорд. Благодаря Милорд. Лека нощ.- отвърна Луциус. Няколко секунда по-късно след като Луциус напусна стаята Волдемор се обърна към съпруга си.

-Мислиш ли, че Шарлот ще се справи като преподавател в Хогуортс?- попита той. Сивиръс го гледаше внимателно, преценяваше ситуацията.

-Искаш да я вкара като шпионин и като помощ там, нали.- каза Снейп и това не беше въпрос.- Да, мисля че Лот ще се справи отлично като учител на Защита срещу черните изкуства. Тя е наистина умно момиче, а и харесва предмета.

-Хмм, това е добре. Сега нека си лягаме и ние, утре денят ще бъде интересен.- каза Лорда, повеждайки Снейп към спалнята им.

В ДЕНЯ НА ТРИАДАТА НА ДРАКО.

Нарциса Малфой или Блек. Жената която е отраснала в семейство с луди, пристрастени към тъмни и обладани предмети. Жената която всички мислеха за по-добрата половина на семейство Малфой. Жената която предаде собствената си кръв и стана един от двамата най-доверени хора на Дъмбълдор. Тя би направила всичко за него и го доказа, след като за малко не преби 12 годишния Драко до смърт, обхваната в жаждата да се докаже пред господаря си. Ако Лея тогава не бе влязла в стаята усетила, че нещо не е наред с брат ѝ, собствената му майка щеше да го убие. От този момент Лея си обеща, че ще се грижи за Драко като майка, като сестра, като приятелка, тя винаги щеше да бъде до него и наистина бе така, тя винаги беше с него, до него. За това Нарциса бе изгонена от така наречения ѝ дом и семейство. Лея бе овладяла силите си толкова добре, че можеше да направи всичко, а след като с Драко споделяха две магически ядра като едно тя бе още по-силна. Тогава тя за първи път измъчваше някого и то по средата на гостната, за да могат всички да видят. Тя почти бе съдрала кожата на Нарциса от тялото ѝ, бе направила цялото ѝ тяло в драскотини и я бе издигнала във въздуха, жената бе оформила устата си в ням писък, защото Лея бе съдрала гърлото ѝ.

Нарциса все още помнеше задоволството и облекчението в очите на Драко. Яростта в очите на Лея, Луциус, Снейп и Волдемор. Както и объркването им. Помнеше как Лея я изгони навън като нещо мръсно, нечистоплътно. След тази случка Нарциса бе приютена от Дъмбълдор и бе готова на всичко, за да съсипе малките копелета. Ето защо тя бе пратила Драко в Азкабан и го бе натопила в убийство. Тя бе 100% сигурна, че така нареченият ѝ син ще отиде в Азкабан за винаги, заобиколен от Диментори които че изсмукват душата му парче по парче. Но не, всичко се бе объркало след като копелето Потър се бе появило. Нарциса видя колко ядосан е господарят ѝ, когато се върна и всячески се опитваше да оправи настроението му.

Нищо не помагаше господарят ѝ беше затворен цял ден в кабинета си, кроящ планове как да спре Черния Лорд и как отново да манипулира копелето Потър. Тя знаеше, че ако господарят ѝ иска отново да върне контрола си върху момчето, трябваше да убият Дъмбълдор. Но и двамата не осъзнаваха, колко трудно ще е това.

СЕГА

Хари и Драко бяха събудени от сутришните слънчеви лъчи отново, но и от мириса на летен дъжд. В стаята беше прохладно, а двете момчета произвеждаха топлина достатъчна и за двамата под завивката. Те се бяха увили като змии един в друг и бяха така през цялата нощ. Драко бе първи да се събуди. Той се чувстваше объркан първоначално, защо му беше толкова топло и защо имаше нечие тяло до него и след това спомените се върнаха пълна сила. Той с усмивка се обърна към спящото чернкосо момче до него и усмивката у стана още по-голяма. Хари приличаше на ангел. Изглеждаше толкова спокоен когато спи, нищо не го притесняваше. Драко измести главата си и дари Хари с целувка по устните. Една съвсем нежна целувка. Хари се размърда и отвори дълбоките, зелени басейни, които имаше за очи.

-Значи, все пак това не е било само сън?- попита Хари.

-Не, не беше.- отвърна му Драко, дарявайки го с още една целувка но този път малко по страстна.

-И ние наистина сме заедно.- каза Хари. Драко вместо да му отговори той притисна Хари към леглото и започна да го целува страстно и бавно. Той искаше да запамети всяка една част от устата на Хари. Драко захапа долната устна на момчето под него и започна да поставя мокри целувка по дължината на врата на Хари. Потър от своя страна не можеше да сдържа повече стенанията и стенеше името на Драко. Драко впи зъбите и малко над ключицата на момчето и засмука. След като беше готов той отдръпна главата си, за да види резултата и беше крайно доволен от него. Тъмно синьо-лилав кръг сега красеше шията на Хари. Драко продължи да оставя любовни ухапвания и по гърдите и стомаха на момчето под него, като тихо повтаряше, че Хари е негов, а Хари от своя страна стенеше, че е само и единствено на Драко и стенеше името му в отчаяние. Драко можеше да осети колко твърд е Хари. Драко захапа нежната кожа над ластика на боксерките на Хари и прошепна. ʼʼСвърши за мен Хариʼʼ и Хари беше изпратен в невероятния момент на удоволствието. Той свърши недокоснат в боксерките си и това беше един от най-незабравимите му оргазми някога.

Когато Хари се върна от онова блажено място отвори зелените си очи и ги впи в сивите на Драко, момент по-късно те отново нападнаха устните на другия.

-Отиди да си вземеш душ, аз ще те чакам долу.- предложи Драко. Хари само кимна в отговор. Драко стана, отправяйки се към гардероба си, изваждайки черна тениска. Той все още беше със сивото си долнище и само облече тениската си. Дарявайки Хари с една последна бърза, но обещаваща за продължение целувка той излезе от стаята, оставяйки Хари с огромна усмивка на лицето му.

Влизайки във всекидневната Драко завари огромен 54-инчов телевизор на който вървяха ,,Реактивните момичетаʼʼ, той знаеше, че там е Лея, увита с одеяло, легнала на големия диван, който явно бе направила.

-Поздравления.- каза му тя.- И добро утро.- този път момичето се обърна към него с усмивка.

-Благодаря и добро утро и на теб.- Отвърна ѝ той.

-Защо си тук?

-Момичетата са в моята стая и не можех да ги събудя, за това дойдох тук.- каза Лея.

-Направи място.- Лея разтвори одеялото, Драко вдигна сестра си, легна и я постави отгоре му, обгръщайки я с ръце. Как му липсваше тежестта на сестра му върху него и топлото ѝ тяло. – Какво гледаме?

-Как какво ,,Реактивните момичетаʼʼ.- каза му Лея. Когато Хари и всички останали слязоха малко по-късно, намериха брата и сестрата спящи един върху друг, не показващи никакви признаци на скорошно събуждане. За това всички ги оставиха да бъдат спокойни и щастливи, намиращи комфорт в другия, а и без това имаше време преди срещата на Смъртожадните.