Actions

Work Header

New Path

Chapter Text

Хари се чувстваше объркан. Каква работа? Какво!? Как?! Тогава забеляза тесния коридор по който минаваха и разбра че Драко го води към стаята си. Хари вплете пръстите си в тези на Драко, който все още беше хванал ръката му. Хари не знаеше, дали това е случайно или наистина иска да му държи ръката. Хари стисна леко ръката му, а в отговор получи малко по-силно стискане, една ослепителна усмивка и съвсем небрежна целувка по бузата. Целувката беше толкова лека, че Хари даже си мислеше, че си я е въобразил. Хари си спомни случилото се вчера вечерта и сутринта в стаята на Драко и прехапа долната си устна. Хари усещаше как трепери леко от вълнение и страх. Той изпитваше нелеп страх, че Драко не изпитва същото, че не отвръща на чувствата му. Страх, че може би сега, Драко го води в стаята си, за да му каже, че вече не иска да са приятели заради случилото се по-рано.

Но след това си спомни как Драко беше този, който сля устните им в страстна целувка, как и двамата имаха затруднено дишане, но никой не искаше да се отдели от другия. Припомни си колко твърд бе Драко залостен под него. В главата му изникнаха и желанието и страстта с които Драко го бе гледал след като се бяха отделили един от друг. Хари би продал душата си на Дявола само и само да усети Драко по този начин отново. Задъхан, мъчещ се да си поеме въздух от екстаз и желание. Това бяха изображения, които винаги щяха да пробуждат желание и щастие в Хари, изображения които той щеше да пази като най-голямото съкровище на света.

Когато Драко усети, че Хари стиска ръката му, той реши да бъде смел, за това целуна Хари съвсем бързо, защото не знаеше как ще реагира. Драко беше готов да попита Хари най-накрая да му бъде гадже, вече бе придобил тази смелост и само чакаше подходящия момент и най-накрая го бе намерил. Той изпитваше притеснение от това, че може би Хари не изпитва същото. Дали изобщо ще иска да бъде с Драко или ще иска само секс? Или нямаше да иска нищо?! Дори това да бе случая, Драко бе готов да потисне чувствата, които изпитваше към чернокосото момче само и единствено да бъде близо до него, да го има до себе си по какъвто и да е начин. А дали този вид взаимоотношения ще променят приятелството помежду им, дали то щеше да ги отдалечи един от друг, ако Хари не изпитваше нищо към него.? (Хари от своя страна си мислеше същото).

Те стигнаха до вратата на стаята в пълно мълчание, все още стискайки ръката на другия, сякаш поемаха сила и успокоение от присъствието на другия, сякаш стискайки тази ръка те се чувстваха безрезервно смели и можеха да направят всичко, дори и невъзможното. Драко отвори вратата и Хари осети как русото момче си пое дълбок дъх преди да влязат в стаята, в която леглото от сутринта все още не бе правено и сега вратата на голямата тераса беше отворена и Хари забеляза, че има някакви светлини които обграждаха големия балкон, той се чудеше какво става.? Можеше да усети от километри колко е нервен Драко. Но за какво беше толкова нервен?

Хари никак не беше глупав. Той лесно можеше да разчете хората и почти винаги можеше да каже какво си мислят или какво искат да кажат, или какво не искат да кажат. Имаше 4-ти изключение, които той никога не можеше да разчете напълно. Драко, Сивиръс, Ремус и Черния Лорд. Това бяха четиримата човека за които той почти никога не можеше да каже какво се случва в главите им. Очите им понякога ги издаваха най-вече тези на Ремус, но на останалите трима маските им бяха твърде добре поставени върху лицето, че дори и очите им се нагаждаха по тях. Единствения момент в който Хари можеше да разчете Драко бе когато бяха сами и когато Драко показваше себе си. Днес бе единственото изключение, защото до сега Драко не бе реагирал така за каквото и когото и да е.

Драко поведе Хари към отворената тераса и когато пристъпиха Хари ахна. На земята имаше одеяло отрупано с възглавници, имаше свещи които го обикаляха и някои от тях летяха във въздуха, правейки атмосферата някак си още по-магическата и романтична. Той вдигна очи проследявайки с погледа си една летяща свещичка и погледа му се закова на картината пред него. Очите му се разшириха при вида на уникално красивата гледка разкриваща се пред него. От балкона на Драко се виждаше част от Уелс и ако Хари си мислеше, че местността е невероятно красива през деня, то през нощта тя бе неповторима. Ако беше художник щеше да застане насред балкона и да нарисува невероятния пейзаж, за да го запази завинаги. Цялата местност бе обсипана със светлина от улични лампи или от домовете на хората. Понеже имаше и множество магьосници в тази област, светлините някак си променяха цветовете си и придобиваха необичайно сияние. Мъгълите не го забелязваха, защото нямаха толкова набит поглед за разпознаване на магията.

Хари вдигна погледа си малко по-нагоре и видя небето което бе цялото в невероятни звезди. Понякога когато с Драко стояха на върха на Астрономическата кула, той му даваше уроци по астрономия. Хари винаги го слушаше с необуздан интерес, защото Драко можеше да направи и най-скучното нещо интересно за Хари. Хари просто можеше да слуша Драко да говори с часове, беше придобил този навик, когато беше стресиран и единственото нещо, което можеше да му помогне беше успокояващия гласа на Драко и ръцете му обгръщайки Хари и стискайки го близо до тялото си.

Хари върна очите си на Драко, защото осети, че русото момче го наблюдава. Те заключиха погледите си. Хари се вгледа в тези дълбоки сиви очи, които приличаха на бездънна яма на тази светлина. В тях имаше фин отблясък на звездите и светлините, и те правеха очите му да изглеждат дълбоки, и те караше да не можеш да се отделиш от тях, сякаш те вникваха в душата ти. Хари забеляза, че Драко е премахнал маската си и, че го наблюдаваше с любов, искрена, дълбока любов. Потър знаеше, че Драко вижда същата емоция в зелените му орбити. Драко приличаше на Ангел в онзи момент. Сега Хари още повече не можеше да отдели очите си от тези на Драко.

Най-накрая Драко предприе нещо и отдели погледа си от тези зелени като тревата басейни. Той дръпна Хари и двамата седнаха на одеялото. Хари не изчака покана, а такава не му и трябваше. Той направо се настани изключително близо до Драко, облягайки се на рамото му, а Драко от своя страна автоматично обви ръцете си около момчето и го накара да седне в скута му, Хари веднага се подчини и се настани удобно в скута на сивоокото момче. Двамата работеха като добре смазан часовников механизъм. Двете момчета се сгушиха едно в друго намирайки комфорт, наслаждавайки се на гледката пред себе си. Струваше им се, че стояха така с часове, а всъщност бяха минали няколко минути. Хари бе заровил главата си във врата на Драко и от там наблюдаваше звездите.

-Съжалявам, че трябваше да видиш тази страна от мен, заради такива обстоятелства.- прошепна Драко. Нощта беше толкова тиха, че нямаше смисъл да повишава гласа си. Само тихият летен вятър свистеше около тях.

-Няма за какво да се извиняваш. Аз бих направил същото, ако някой беше торил същото с Луна.- отвърна му Хари, давайки съвсем лека целувка на врата на Драко. Хари усети как момчето под него настръхва и беше крайно доволен от тази реакция.

-Надявам се, че не съм те отблъснал твърде много. Знам, че не очакваше точно това. Много малко хора и много малко ситуации могат да ме накарат да избухна така и то позволя на Тъмното ми аз да излезе.- каза Драко

-Седя в скута ти и ти давам да ме прегърнеш, мисля че не си ме отвратил достатъчно от себе си, за да се отървеш от мен.- отвърна му Хари, като вдигне главата си, за да погледне искрящите, сиви очи над него. Драко му се усмихна. Първоначално беше истинска усмивка, а след това самодоволна.

-Това е добре!- прошепна отново Драко, като приближаваше устните си до тези на Хари за втори път днес. Той не изчака за реакция от чернокосото момче, а направо го целуна, силно, агресивно. Хари отвърна почти веднага. Той знаеше, че Драко има нужда от това и беше готов да му го даде. Целувката не беше като онази споделена сутринта. Тази беше по-ентусиазирана, агресивна и изпращаше импулси и кръв право в члена на Хари. Хари прокара езика си по долната устна на Драко, който веднага отвори устата си, за да даде достъп на нетърпеливия език на Хари, да изследва устата му. Той харесваше, когато Хари поемаше контрол, караше го да знае, че не е единствения който иска това. Това караше члена му да се повдига от екстаз. Устата и езика на Хари, бяха опияняващи. След няколко минути, двамата трябваше да се отделят един от друг, за да си поемат въздух. Тогава Драко беше решен да зададе въпроса без да увърта.

-Бъди мой. Бъди с мен.- каза му Драко, толкова тихо, че Хари си помисли, че му се е причуло. Той гледаше Драко с широко отворени очи. Той очакваше всичко, но не и това. Това беше по-добро от каквото и да е. Хари чакаше да чуе тези думи от няколко години и бе решен, че ако Драко не предприеме нещо, той щеше да го направи пръв. Но тук, седеше Драко, притиснат в него, приятно порозовенял от лекия вятър и страстната целувка. Хари забеляза, че Драко става нервен в очакване на отговор, за това Хари не изчака, а просто сля устните им отново. Надяваше се, че това ще бъде достатъчен отговор и беше. Драко простена в целувката и започна да прокарва ръцете си по гърба, задника и бедрата на Хари, който сега бе поставил краката си от двете страни на Драко. Тези движения накараха Хари от соя страна да изстене и да настръхне приятно, още кръв нахлу в члена му. Драко пъхна ръката си под блузата на Хари и одраска леко гърба му с късите си нокти, карайки Хари да изстене отново и да захапе долната устна на русото момче.

Драко постави едната си ръка в долната част на гърба на Хари, а другата постави на ципа и копчето на дънките на момчето върху него. Той ги откопча бавно и потърка пениса на Хари през боксерките му. Той усети как Хари става твърд като камък. Хари не мислеше, че може да стане още по-твърд. Драко прокарваше плавно и бавно ръката си, карайки Хари да стене тихо. Когато вкара ръката си в боксерките на Хари и стисна леко члена му, Потър трябваше да се отдели от целувката, за да простене ,,Дракоʼʼ. Беше добре, че Драко бе направил Заглушаващо заклинание Той не очакваше някой да ги чуе, но никога не вреди да се предпазиш, а искаше стоновете на Хари да бъдат запазени само за него.

-Нямаш си и на престава, колко секси беше тази сутрин. Със сутришната си коса, все едно току що те бях целувал до припадък и бях прокарвал ръката си през нея милион пъти. Исках те още тогава, но това не беше прилично, първо трябваше да направя нещо друго.- каза Драко вплитайки устните си с тези на Хари отново.

-Драко- изстена Хари без дъх. Ръката на Драко там долу караше главата му да се замайва и да се пълни с приятна мъгла на удоволствието, чийто център бе Драко. Когато русото момче, прокара палеца си по главичката на пениса му, Хари издаде силен стон. Драко наклони главата си и се насочи към врата на Хари, който щом усети тези плътни устни върху врата си измести главата си, за даде повече достъп на тези жадни за плът устни. Драко обожаваше вкусът на кожата на Хари, сладко и солено едновременно с мирис на сандалово дърво. Той никога нямаше да се умори да целува Хари, искаше да обсипе цялото му тяло с целувки, да опита и да опознае всяка една част на прекрасното момче пред него. Той захапа съвсем леко, а след това по-силно, докато накрая не се получи синьо-лилав кръг малко над ключицата на Хари, след това Драко се зае да направи същото и на мястото къде се срещаха долната челюст и врата на момчето. Когато Драко допря устните си там, Хари простена по-силно от преди и започна сам да се тласка в ръката на Драко искайки още. Драко бе готов да му даде всичко.

Хари осъзна, че Драко не мисли за собственото си удоволствие, за това се зае да му го достави. Той спусна ръката си към панталоните на русото момче и не губеше време, след като откопча панталона, той направо вкара ръката си в боксреките му, хващайки болезнено твърдия член на Драко, който пулсираше и пускаше малко количество сперма, което правеше работата на Хари малко по-лесна. Той знаеше, че неговият член, също пускаше малки капки сперма от напиращото удоволствие.

Когато Драко усети ръката на Хари върху члена си, той щеше да свърши почти веднага, но се въздържа. Грубата ръка на Хари върху пениса му беше райско изживяване. Той простена около врата на момчето и това изпрати приятни тръпки по гръбнака на Хари, той осети как тестисите му се затягат и разбираше, че беше близо до връхната си точка. Драко също нямаше да издържи дълго. Това което ги разделяше от най-силния връх на удоволствието бе една целувка и едно последно прокарване на ръката им по дължината на пенисите им и главичките им. Двете момчета свършиха както никога преди, разпилявайки лепкава течност в ръката на другия.

Те все още се целуваха, като Драко направи Почистващо заклинание, за да ги почисти от лепкавата течност, която беше почти навсякъде.

-Ще останеш ли?- попита Драко

-Искаш ли да остана?- попита от своя страна Хари. Драко само кимна, вдигайки Хари от земята, карайки го да обвие краката си около кръста му. Драко го занесе до леглото си и премахна дрехите им, оставяйки ги само по бокерки, които бяха нови. Двете момчета се сгушиха под завивките, споделяйки още няколко бавни, непохватни целувки, преди да потънат в страната на сънищата, обгърнали половинката си, държейки я здраво, сякаш се страхуваха, че на сутринта всичко това щеше да бъде измислица. Една лъжа създадена от тяхното въображение.