Actions

Work Header

New Path

Chapter Text

След като семейството на Драко си тръгна, той остана сам с мислите си. През ума му преминаваха всякакви мисли, как утре всичко ще се обърка и ще бъде затворен тук завинаги. Няма да може да види баща си, Лея и Хари. При мисълта за него Малфой вдигна дясната си ръка, тази която Хари бе държал докато не се наложи да я пусне. Драко не бе очаквал момчето да бъде толкова измъчено от това, че Драко бе в Азкабан. Ставаше студено, но това, което се бе случило преди малко го топлеше. Надяваше, се че утре ще може да се прибере у дома.

В ИМЕНИЕТО

След като Хари с помощта на Лея и останалите, които бяха там, разказаха какво е станало и какво предстои да се случи, всички мълчаха и не знаеха какво да кажат.

-За това искаш да е Сивиръс, нали, защото не вярваш на другите, не знаеш какво ще ти дадат.- попита Сириус. Хари само кимна.

-Това е разбираемо, а и знам също, че Дъмбълдор ще е там. Невъзможно е да остави ученик при такива обстоятелства. Той знае, че Хари се вижда с Драко и сигурно вече знае, че Хари ще свидетелства, за това не се знае какво ще направи и не се знае какви въпроси ще бъдат зададени на Хари- каза Ремус.

-Чакайте, този Дъмбълдор, не е ли онзи, който ме прати сама на 12 в онзи ад.- попита Лея със странен тон.

-Защо продължаваш да го наричаш ,,адʼʼ като гледам, че доста добре ти се е отразил, вече не си толкова неразумна и розова.- каза Белатрикс, като се усмихна самодоволно. Думите ѝ накараха децата, които не я познаваха да отворят устите си от шок, а тези които я познаваха да се засмеят.

-Хей, всяко едно момиче на 12 харесва розово, помните ли как с Драко се бяхме сбили за един еднорог, накрая трябваше да ни го разделите на две, за да не се караме повече?- попита момичето, като накара Луциус, Снейп и Ремус да се разсмеят, а другите ги гледаха втренчено не знаещи какво да кажат, дори Волдемор.

-Да, бяхте типичните брат и сестра, които се караха за всякакви глупости, но някой кажеше ли нещо против вас или ви обидеше вие се защитавахте като лъвове. Когато бяхте малки винаги бяхте двамата срещу света.- каза Белатрикс.

-Мхм, докато онзи не ни раздели.- отвърне Лея с отвращение и гняв. Беше толкова ядосана че чашата пред нея избухна. Хари бързо я поправи с Репаро без да използва пръчката си. Лея му кимна в знак на благодарност и на извинение. Напрежението натежаваше в стаята.

-Лея, какви са тези неща по ръцете ти?- попита Фред, това накара момичето да се обърне към него с ослепителна усмивка.

-Това са татуси, Мъгълско нещо са, представляват рисунки върху кожата ти с мастило.- обясни тя.

-Боли ли? Не само те де, но и обеците също.- попита Невил, сочейки към обеците ѝ.

-На някой части да, боли много, но се свиква, все пак това е просто игла.- каза тя като сви раменете си. Всички без Хари я гледаха учудено.- За да ти направят татуса ти вкарват мастилото в кожата чрез игла.- до обясни тя.

-Значи на практика имаш мастило в кожата си?!- попита Джордж. Лея кимна като се засмя.

-Искам да си видя стаята, нямата нищо против нали, а и Хари би ли дошъл с мен, трябва да говоря с теб.- каза момичето, ставайки от масата на която бяха. Всички можеха да кажат за какво Лея би искала да говори с Хари, освен самото момче, то беше толкова учудено, но все пак тръгна след нея.

-Първо, искам да ти благодаря отново за всичко, което си направил за Драко без годините, в които ме нямаше. Тръгнах си точно когато вие станахте приятели. Преди да попиташ на 15 съм, разликата ни е една година. Ти беше опората му, през тези 3 години, никого няма да мога да ти се отплатя за това.- каза искрено Лея. Хари започваше да я харесва наистина, начин по който говореше за Драко го караше да я харесва, тя наистина го обичаше.- И второ има ли някой в живота ти, момиче, момче, Драко?- попита тя, оставяйки го закован на място, толкова ли си личеше, запита се той.- Да, толкова си личи!- каза тя, сега и мисли ли можеше да чете?- Не, не мога да чета мисли, просто изражението ти го издава.

-Моля те, не му казвай, знам, че той не изпитва същото и само ще влоши нещата, ако знае, а аз не искам да го изгубя.- промълви Хари.

-Ти се шегуваш, нали.?!?- попита Лея. Хари я погледна глупаво.- Мерлин, ако си мислиш, че Драко не изпитва същото, значи и двамата сте идиоти. За какво мислиш, че си говорихме, когато бях при него. Това онази приятелка не би го казала, но виждам, че и двамата сте слепи, и че ви трябва помощ. Драко те обича, не той те обожава. Би направил всичко за теб, но се страхува, че ти не изпитваш същото. Опитвам се от година да му кажа, че не е така, но той не вярва, така, че ако чакаш на него да направи нещо  недей, нищо няма да стане и ще си чакате и двамата. Моят съвет е давай, покажи му, че те е грижа. Не се страхувай, че ще те отхвърли, няма. Луд е по теб.- каза му тя с топла усмивка. Мерлин това момиче. Хари не можеше да направи друго, освен да я прегърне. Сега осъзнаваше, защо всички бяха толкова развълнувани заради нея. Потър и се възхищаваше за любовта и към Драко. Тя му отвърна на прегръдката.

-Благодаря, това, означава много, никога не съм си и мислил, че той може, да изпитва нещо такова и то към мен.- отвърна Хари.

-Не е спирал да говори от както постъпи в Хогуортс, сега разбирам защо. Знам, виждам, че го обичаш също толкова силно и че няма да го нараниш, но ако му направиш нещо, кълна се ще те размажа и никой никога повече няма да чуе за Хари Потър. Баща ми, може и да не е те е убил, но аз ще. Не че Дрей не може да го направи и сам, но винаги съм обичала да изтезавам хората- каза Лея, той знаеше, че се шегува, но и че голяма част от това което казва бе чиста истина. Хари не разбра кога бяха пред стаята ѝ. Тя беше точно пред тази на Драко и сега разбираше, защо никога не я бе виждал отворена и се питаше какво има вътре. Лея си пое дълбоко дъх и отвори вратата. Двамата стояха и се взираха с широко отворени очи. Всичко в стаята беше розово, леле наистина е обичала розовото. Всичко беше непокътнато, беше си както бе преди 3 години. Стаята бе пълна със снимки на нея и Драко или на нея и Панси и Забини, както и на четиримата. Имаше снимка с Марволо и Снейп, Луциус и Ремус. Имаше снимки, за които Хари не е и предполагал че съществуват. Лея избухна в смях.

-Това е толкова розово, не мога да повярвам, че съм харесвала този цвят като малка. Ще ми помогнеш ли да поправя това недоразумение?- попита девойката. Хари кимна в знак на съгласие. И на двамата не има бяха нужни пръчки, владееха магия и без тях. Направиха стените в червено, черно, зелено и синьо, а тавана го боядисаха в цветовете на дъгата. Лея, трансфигорира мебелите в нови от черешово дърво. Някак си се появиха телевизор и компютър, както и тонколони. Явно това момиче наистина обичаше техниката. Хари забеляза, как вече стаята заприличва на Лея. На едната стена, момичето залепи плакати на всякакви музиканти, групи, актьори, сериали. Имаше плакати на Slipknot, Marilyn Manson, Metallica, Nightwish, Rhapsody Of Fire, KISS, Epica, Lady Gaga, BMTH, Queen, 30STM, Angerfist, Supernatural, SOA, The Flash, Arrow, DCs Legends, както и още много. Хари беше учуден как тя харесваше, толкова много мъгълски групи и изпълнители, но трябваше да признае, че тя имаше вкус за музика. Сириус би се гордял, най-вече като види камарите с дискове на тези групи. Хари не разпознаваше само едно име- какво беше това Angerfist, трябваше да я пита по-късно. Вече беше станало късно вечерта, когато бяха готови със стаята. Лея някак си, намери нейната половина от еднорога, който деляха с Драко.

-Мисля, че е време, вече да лягаме, утре ще е дълъг ден, а и не искам нещо да се обърка. Искам брат си у дома.- каза момичето. Хари пристъпи до нея и я прегърна.

-Ще направя всичко каквото мога, за да го измъкна, няма да го оставя там, обещавам.- каза и той.

-Вярвам ти.- това бяха последните им разменени думи, преди Хари да излезе от стаята и да се запъти към неговата. Щеше да отиде в тази на Драко, но имаше чувството, че Лея се нуждае повече от това, от колкото той.

ТРИАДАТА

Моментът в който Хари стъпи в Министерството на магията със Сивиръс, Сириус, Ремус, Луциус и Лея, разбра, че има нещо нередно, можеше да го усети. Магията му се задейства. Спогледа се с останалите, за да разбере, дали и те са го усетили. Отговорът бе положителен. Докато всички бяха облечени в костюми, Лея отново бе с черни дънки, кубинки, тениска на групата Queen, от която се виждаха, ръцете ѝ покрити с татуси, отново носеше пръстените и герданите от вчера. Хари си помисли, че това са неща, без които тя не излизаше никъде. Косата и бе пусната, но множеството ѝ обеци се виждаха отново. Всички гледаха към тях стъписани. Магьосниците не бяха свикнали да виждат момиче с татуировка или пиърсинг, още повече и двете, както и момичета в толкова черно. Най-странното за тях бе обаче това, че Хари е в компанията на Луциус Малфой и на Сивиръс Снейп, както и на това момиче, което за тях бе като изчадие. Никой обаче не посмя да каже нищо. Всички знаеха, защо бяха там, но си нямаха и на идея, защо Потър бе там, какво общо има той с Драко Малфой. Групата не им обърна внимание, а просто се насочи към 3-тия подземен етаж. Когато стигнаха и намериха залата, всички без Лея бяха в шок да видят хората там. Там стояха, Дъмбълдор, заедно със семейство Уизли и Хърмаяни- ,,Какво по шибаните дяволи, правят те тук?ʼʼ- запита се Хари. За Фред и Джордж, разбираше, но всичко останали. Дори Пърси беше там. Само Бил и Чарли ги нямаше и той беше доволен от това.

Всички му се усмихнаха, за добре дошъл. Той трябваше да се насили, за да им отвърне с фалшива усмивка в този момент. Драко още не беше там. Всички се настаниха. Хари придърпа Лея умишлено до себе си. Той бе принуден да седне до Рон, а Джини беше пред него. Фред и Джордж бяха зад тях и стиснаха леко рамената на Лея и Хари в знак на подкрепа, никой не забеляза жеста, всички бяха приковали поглед, на мястото където стоеше Драко. При вида му Хари и Лея си поеха дълбоко дъх, карайки всички да се обърнат към тях, а Драко да им се усмихне леко и да им кимне с глава, за да знаят, че е добре. Но той беше далеч от добре. Беше вкаран и държана в залата от диментори и имаше рана на бузата и сцепена вежда, които нямаше вчера. Този, който му бе причинил това, щеше да си плати. Хари щеше да нареже всяка част от тялото му, за отмъщение. Той обърна погледа си към Лея и разбра, че тя си мисли за същото, той стисна ръката и в знак на подкрепа. Хари улови погледа на Хърмаяни и усети как Джини се обляга на него, толкова много искаше да я ритне, но тогава ,,Без да искаʼʼ разбира се Лея я удари. Тя каза едно ,,Съжалявамʼʼ със сладка усмивка, това нейно действие накара, Хари да се засмее, но бързо скри усмивката си.

-Хари и ти си тук, да видиш, как кучият му син, ще изгние в Азкабан, нали.- попита го Рон, на Хари му трябваше доста сила, за да удържи Лея да не го заколи,точно тук и сега. Рон се стресна от момичето, за него това не беше момиче, беше си чист демон.

-Ами, не точно.- каза Хари.

-Тишина, моля.- извика съдията.- Тук сме, за да разгледаме делото на Драко Луциус Малфой, заподозрян в убийство на двама магьосници на 21. юни. 2016. По всичко личи, че той е виновен за двойното убийство, но в тази зала има човек, който казва, че господин Малфой е невинен и че всичко е лъжа. Съда призовава Хари Джеймс Потър в защита на Драко Луциус Малфой, той ще бъде разпитан под въздействието на Веритасерум.- след като съдията замълча Уизли, Хърмаяни и Дъмбълдор гледаха Хари в шок, какво the fuck, правеше това момче. Не трябваше да се случва това. Всички се питаха, дали не си е изгубил ума някъде. Лея стиснах ръката на Хари за последно преди той да отиде от пред. Снейп също стана и даде на момчето Веритасерума.

-Хари Джеймс Потър ли е името ти и къде си израснал?- попита съдията, за да разбере дали серумът работи.

-Името ми е Хари Джеймс Потър и израснах при леля ми, сестрата на майка ми- Петуния Дърсли.- каза Хари, думите му бяха истина, серумът работеше.

-Каква е връзката ви с господин Малфой?

-Близки приятели, той е като семейство за мен.- тези думи шокираха почти всички в залата, но тези които не бяха трябваше да сложат маска на такива.

-Разбирам, казвате, че господин Малфой на 21.юни.2016 не е бил в Лондон, а тогава къде е бил и някой може ли да го потвърди?

-Да, Драко не беше в Лондон, той беше във Франция, с мен, кръстникът ми Сириус Блек може да го потвърди.- каза Хари, стъписвайки всички още повече, всички си мислеха, че той тогава е бил на Привиът Драйв.

-Господин Блек, това вярно ли е?- попита съдията. Сириус се изправи и потвърди.

-Господин Малфой ни каза, че ножът използван за убийствата е фалшификат, а истинския го бил дал на вас, вярно ли е това.?- този въпрос накара всички да издадат задавен звук.

-Да, вярно е, ножът е у мен.- каза Хари вадейки ножа от левия си джоб, подавайки го на съдията. След като съдията огледа ножът, обстойно и му направи заклинание за истинност, въздъхна.

-Ножът е истински.- каза той, оставяйки предателите слисани, мигащи на среща му.

-НО, ТОВА НЕ МОЖЕ ДА Е ИСТИНА, ТЕ ЛЪЖАТ, НАПРАВИЛИ СА НЕЩО!- стана Рон от мястото си и започна да крещи. Драко видя опасността в очите на Лея и на Хари, явно не го бе забелязал само той, защото тогава Сириус се намеси.

-Не знам, какво имаш  предвид момче, но няма как Драко за денонощие, прекарано в Азкабан да направи нещо незаконно.- това накара Рон да почервенее от гняв и срам.

-Тишина.- извика съдията.- В предвид обстоятелствата, Драко Луциус Малфой вие сте признат за невинен, всички обвинения към вас са свалени, а Министерството, ще предприеме истинско разследване. Можете да дадете антидота на момчето.- това бяха последните думи на съдията, преди да се апарира от залата, заедно с него изчезнаха и дименторите, които държаха Драко. Хари искаше да бъде първия, който ще прегърне Драко, но първо му трябваше антидота, за това отиде при Сивиръс. Хари забеляза, че първият човек, който Драко прегърна бе Лея, това го  накара да се усмихне. Двамата се държаха здраво, някой даже би си помислил, че ще излязат с нещо счупено. Потър се огледа наоколо и видя гневните лица на Уизли и на Грейнджър, безизразното на Дъмбълдор и лукавите усмивки на близнаците. Те станаха от местата си, всички ги погледнаха учудено, когато отидоха при Драко и стиснаха рамото му в знак на подкрепа. Хари се обърна към Лея и видя, че та го гледаше с поглед, казващ ,,Сега или никогаʼʼ . Той въздъхна, като видя как тя се отделя от Драко, за да може Хари да заеме нейното място. Драко не изчака втора покана. Той обгърна по-ниското момче с раменете си. Хари постави лека целувка на бузата и долната челюст на момчето, което прегръщаше с всичката сила която имаше, заравяйки лице във врата на Драко, Хари го целуна нежно и го одраска леко със зъбите си. Това негово действие прати приятни тръпки по цялото тяло на Драко и той просто придърпа Хари по-близо до себе си. Драко си нямаше и на идея какво означава това, но не му и пукаше в този момент, той беше свободен. Хари го бе спасил. Доколкото за Хари, когато Драко го прегърна невъзможно близко до себе си, той отиде в рая. Трябваше да благодари на Лея по-късно, отново, за това, че му каза. Никой освен нея, всъщност не забеляза жестовете разменени между двете момчета. Това я накара да се усмихне широко.

-Хей, ти кучи син, махни си ръцете от най-добрия ми приятел.