Actions

Work Header

New Path

Chapter Text

-Лея- повтори Снейп, когато момичето се обърна , всички емоции таени през тези 3 годни, навътре в душата му се върнаха. Тя не беше виждала баща си цели 3 години, защото било твърде опасно за нея да остане в Света на магьосниците. Лея бе едва на 12 години, когато бе изпратена да живее като мъгъл. Снейп, както винаги бе облечен в черна роба, на която наметалото се издигаше зад него, правещо го да изглежда величествен. Косато му бе по-дълга и дъщеря му се чудеше, дали е все още толкова мека, както и когато тя беше малко момиченце. Той видя всички емоции, които преминаха през очите на дъщеря му, тя също видя същите чувства в очите на баща си.

-Лея, развържи този мъж тук, за да може да ни обясни, какво става и защо господин Малфой е доведен тук!- проговори Сивиръс отново, с тон който би стреснал всеки друг, но не и Лея.

-Щом се налага.- отвърна момичето, с отекчен тон, който накара Драко и баща ѝ да се усмихнат коварно, а мъжът пред нея да настръхне. Отново без да отвори устата си или да използва магическата си пръчка, Лея развърза Джак и направи така, че да се появи стол, на който тя го накара да седне. Той гледаше втрещен на среща ѝ, до сега не бе виждал толкова могъща вещица. 

-Очакваме обяснение.- каза бавно Лея. Толкова много приличаше на бащите си в такива моменти.

-Драко Малфой е обвинен в двойно убийство на служители на Министерството на магията. Той твърди, че не е убиеца, защото не е бил в града, също така твърди, че ножът използван и намерен на от местопрестъплението, е фалшив, а истинския се намира не в някой друг, а в самият Хари Потър. Какви небивалици само!- отговори Джак, видимо пребледнял виждайки погледите на другите. -,,Да не би Малфой да казва истината?!ʼʼ- запита се той.- ,,Не, това не може да е така, нали?!ʼʼ

-Хмм, разбирам. Отивам да доведа господин Потър, за да разберем дали това е истина.- отвърна Сивиръс, прочел молбата в очите на Драко.

-Лея, стой тук. Няма проблем нали господин...?

-Рейкович. Джак Рейкович и не, не е проблем, след фиаското, което направи, някой изобщо може ли да я спре?- попита мъжът в бяло.

-Прав сте, никой не може.- с тези думи Снейп накара Драко да се разсмее. Той кимна към двете деца и Джак и се апарира. Лея, погледна с пламък в очите мъжът в бяло. Този неин поглед, го накара да обърне глава, за да не му се налага да гледа в него, а когато момичето се обърна към Драко, той се изкиска и я дари с голяма, топла усмивка, на която Лея отвърна. Оу, как и липсваше този живот.

В ИМЕНИЕТО

-Е, все още чакам отговор.- заяви Хари. Той щеше да продължи да говори, но тогава както се случваше доста честно, отново някой го прекъсна. Когато вратата се отвори с трясък на прага и бяха Панси и Блейз.

-Чухме какво е станало, как е Драго, разбрахте ли нещо?- попита Панси, на един дъх.

- Момент, какво е станало, защо сте по-бледи и изплашени от обикновено?! Толкова ли е зле положението, какво е направил този идиот този път?- попита Забини

-Лея е тук или по-точно вече е в Азкабан, при Драко.- при тези думи на Луциус, двете деца се спогледаха и  избухнаха в смях, който не можеха да спрат. Всички освен Волдемор бяха стъписани от реакцията им. Очакваха всичко друго, но не и смях. 

-Мерлин, това момиче, представям си дименторите, които не са могли да направят нищо, за да я спрат или лицата на хората, които са при Драко да го разпитват- каза Панси все още превиваща се от смях. Тя не бе виждала най-добрата си приятелка от толкова много време, липсваше и, а сега когато се появява така неочаквано, Панси беше най-щастливото момиче на света в този момент.

Хари беше като ударен от гръм. Какво по дяволите беше това момиче. Какво ѝ беше толкова специално, че докарваше такива реакции от всички. Защо мамка му, всички, дори Лун и Лап, бяха толкова заинтригувани и щастливи от внезапната ѝ поява. 

-Нали, гледката ще е била уникална.- отвърна Волдемор, и това направо хвърли Хари от най-високата скала. Волдемор, улови гнева, учудването и ревността, породени от незнанието му за Лея. Марволо просто се обърна към Потър и му се усмихна лукаво. Той беше толкова горд с малкото си момиченце, което, той беше сигурен в това, вече не е никак малко. Той не я бе виждал по-дълго от 3 години.

Хари тъкмо се канеше да отвори устата си отново, когато Снейп се апарира в стаята.

-Е, любов, какво става?- попита Марволо. Това беше толкова нетипично за него, да показва привързаността си толкова пряко пред другите. Пред най-близките му да, но когато имаше и други Смъртожадни на които не вярваше, никога не се обръщаше с галени имена към своя любовник. Нещо наистина бе странно.

-Потър, с мен веднага. Луциус, Сириус, вие също.- каза Сивиръс. Той забеляза, новодошлите гости, едва когато те се обърнаха към него. 

-Професор, Снейп, Лея наистина ли е там?- попита Блейз. Снейп само се усмихна и отвърна- Виждам, че новините се разпространяват бързо.- Това накара всички в стаята без Хари да се усмихнат още по-широко.

-По-зрелищно ли беше, от както прогони Нарциса, когато бе на 12?- попита Панси.

-Хм, да.- отвърна ѝ Сивиръс.

Хари беше питал какво бе станало с майка му. Той знаеше, че тя бе напуснала Луциус, поради някаква неясна причина. Повечето хора подозираха, че го е напуснала, защото се е държал с нея като с домашно духче. Но колкото повече време Хари прекарваше с Драко, толкова повече осъзнаваше, че Луциус няма нищо общо с човека, който всички хора виждаха. Хари си мислеше, че той я е изгонил, но поддържат тази версия. Една нощ, когато стояха на върха на Астрономическата кула, прегърнати, Хари го беше питал какво всъщност бе станало. Драко само се засмя, поклати глава и му каза, че някой ден ще разбере. Хари беше видял топлина в тези сиви очи, каквото не бе виждал досега, или поне не я беше виждал отправена към някой друг, освен него. Това беше първият път, когато Хари ревнуваше от човек, който даже не познаваше. Сега поне знаеше, към кого е била отправена.

Когато тръгваха, Потър бе щастлив за две неща. Първото бе, че най-накрая щеше да види любовта на живота си откакто го бяха пратили в Азкабан. Второто бе, че най-накрая щеше да разбере коя беше тази Лея, по която всички се захласваха.

-Оу и Потър, не ревнувай от нея. Няма защо, но понеже знам, че няма да ме послушаш, просто внимавай да не направиш нещо супер глупаво, когато ги видиш двамата, защото после, не отговаряме за действията си! Спокойно, Драко е само и единствено твой!- заяви Панси. Тези думи накараха Снейп, Волдемор Луциус, Лун и Лап да се усмихнат отново. Родителите ѝ се радваха, че Лея все още имаше хора, на които да разчита. Луциус, Лупин и Сириус, просто се чудеха, кога тези две момчета ще се осъзнаят?! А, Хари още повече искаше да види това момиче. Какво имаше в предвид Панси, като каза, че Драко е само негов, да той знаеше, че Драко бе бисексуален, но наистина ли бе възможно да харесва Хари?!

ХОГУОРТС.

Нещо беше странно. Дъмбълдор седеше в кабинета си, чудейки се как да сближи Грейнджър и Уизли с Хари отново. Имаше някакво чувство, че нещо лошо, ще се случи. В последната година това копеле си позволяваше много повече от колкото трябваше. Дъмбълдор го беше изтървал.  Той знаеше, че Хари в последните 2 години и половина прекарва всяка една вечер с Малфой. Драко беше започнал да влияе на Хари и то не както старецът искаше, за това трябваше да се отърве от него. Трябваше да измисли план, да го премахне завинаги от живота на Хари. Затова искаше да натопи младият Малфой в нещо, за което Хари ще го намрзи. Той бе споделил този план на двама човека. Когато стареца разбра, че Малфой е в Азкабан, той се запита дали някой от двете му кученца, са го отменили или някой друг също има зъб на момчето. Изведнъж Дъмбълдор усети разтърсване в магията си. Само един човек може да причини това.

Лилиан (Лея) Солария (Марволо) Снейп!  

Дъмбълдор прокле гръмко. Кой по дяволите бе довел малката кучка отново. Кой я бе извикал обратно. Част от планът му за Малфой се провали. Стареца не знаеше, че Лея е дъщеря на Волдемор. Знаеше, само че е дъщеря на Снейп и някаква вещица, всичко било за една нощ, също така знаеше, че чрез клетва е станала сестра на Малфой и те са я приели, но все още се води под фамилията Снейп. Просто сега имаше двойна защита, която я прави още по-недосегаема и уязвима едновременно. Той знаеше, още от самото начало, когато Снейп му каза, че има дъщеря, че това момиче ще обърка всичко планувано досега, за това я изчака да бъде най-уязвима и да я прати в света на мъгълите да се оправя сама. Снейп се бе съгласил, защото си мислеше, че така я предпазва от Волдемор, ако той случайно научи за съществуването ѝ. Мислеше си, колко ли наивен или безсърдечен бе Сивиръс, че да остави дъщеря си сама! О, колко грешеше само! Старецът не знаеше, че Марволо, знаеше много добре за нея, не знаеше, че бе по-могъща от колкото предполагаше, също така не знаеше, че тя бе по-защитена от колкото мислеше. Дъмбълдор се нуждаеше от нов план и то бързо.

АЗКАБАН

-Е, големи братко мой, как вървят нещата с твоето момче?- попита Лея с палав тон, но и някак невинно.

-Малка сестричке моя, мисля че знаеш, той не ме харесва по този начин.- отвърна Драко. Той не знаеше, че Хари бе гей, защото дори самият Потър не знаеше, докато един ден, не осъзна колко дълбоко обичаше Драко. Хари не бе признал на Драко а чувствата с, защото си мислеше, че Драко не го иска по същия начин. Те стояха всяка нощ държейки един друг, силно, защитавайки се от външния свят и Хари не искаше да изгуби това, само защото Драко щеше да знае. Но как иначе щеше да разбере как бе в действителност, ако не рискува.

-Оо, моля те. Той е толкова гей за теб, колкото и ти за него, просто и двамата сте слепи и твърде инатливи, за да си го признаете.- отговори му Лея.

-Винаги мила и нежна с чувствата на хората, нали Лея!- каза Драко саркастично.

-За теб, абсолютно винаги, големи братко мой.!!- каза момичето с усмивка.

-Нямаш си и на идея, колко много ми лисваше, малка сестричке моя. Нямаш си и представа, колко много те обичам и как искам да те прегърна и да не те пусна.

Мерлин, защо Драко винаги трябваше да докарва най-силните реакции у нея, тя никога не плачеше, а сега беше на път да се разридае, като бебе, но тайно в нея, знаеше, че и брат и изпитва същото. Тя го озари с усмивка, която го накара да забрави за студа и празнината която изпитваше. Това е една от целите в живота му, да направи всичко възможно, за да може сестра му винаги да има тази усмивка, която той не бе виждал от 3 години. Да те си говореха, чрез онова мъгълско нещо телефон, но не беше същото като да я види.

-Обичам те.- каза му тя. Това звучеше толкова грешно, за някой хора, двамата се гледаха, сякаш общуваха мислено и двамата едновременно избухнаха в смях. Джак седеше на стола, забравен напълно от двете деца. Но той беше там и ги слушаше. Той очакваше всичко от Малфой, но не и да показва такава любов и загриженост за това момиче. А когато избухнаха в смях мъжът в бяло бе още по стъписан. Смях в Азкабан, Мерлин помогни му.

След като и двете деца спряха да се смеят, стояха и се гледаха, държейки ръце през решетката. Лея бе седнала на земята, за да бъде възможно най-близо до брат си. Те си общуваха безмълвно. Бяха толкова близки. От както Лея се беше родила, Драко винаги беше до нея, на практика те бяха истински брат и сестра. Изведнъж чуха някой зад тях да въздиша.

-Драко!